неделя, 1 август 2010 г.

Рс - Гб - ВТ - Никополис ад Иструм - Рс

Съботата се разкрачи от левия бряг на Лома до десния на Янтра, отъркаля ни по улиците на Габрово и алеите на Етъра, неделя сутрин ни оглуши с камбаната на Соколския манастир


юрнахме се наобратно, в Царевец ни примами Дон Карлос, но го нямаше в неделната му приемна под нацупеното небе



и решихме да наминем към Балдуин... и него го нямаше - неделя!



идеята за отмъщение да убием някй друг неделен час по търновските сокаци надвисна като стар балкон



нагоре !?


почти по равното...



или надолу!?



фунийките казаха - нагоре!



не слушайте какво ви шепнат сините фунийки - заключено!



на връщане от Търново, веднага след Поликраище в ляво... отворено!




Никополис ад Иструм!



посреща ни с цвете



и грозде



този бик нещо...



а гущерът не е от плашливите



това куче с каменния си лай ще вземе да събуди някое каменно чудовище...


бягайте - Горгона!



добре, че римският път е запазен!



ще се върна с фотоапарат с по добър зум... Невероятно място е този Никополис ад Иструм... казват, щели да позапълнят дупките по отбивката - да не са чак по половин метър, нали... щото наистина е страхотно място този Никополис ад Иструм - тук Рим определено се издига доста над теб - само в Нове до Свищов и Абритус до Разград е по-висок май... Та значи разправят, че когато готите на Теодорих си направили столица в Нове, имало един епископ Вулфила - много ревностен христианин - в Нове откриха гигантски баптистерий - цял басейн за покръстване - явно Вулфила вкарвал в него готите направо по роти и ги покръствал. И точно в Никополс ад Иструм Вулфила да вземе да прведе библията за първи път на език различен от гръцки и латински - на готски я превел - и готите като се върнали на запад - занесли там със себе си новата си вяра и библията на готски... какво ще вземе да излезе, ако това е било така ( а някои източници и логиката казват, че като нищо може точно ката да е било ) то как ще дойде работата - ми то, значи маята на западното християнство точно тука е заквасена... да-а-а-а... нищо, че го няма в учебника по история... Не ви ли се ходи вече до Никополис ад Иструм!?

.

сряда, 16 юни 2010 г.

един ей такъв Сливен

безцелно скитосване по новия паваж


и срещу кукления театър виждаш узуновата къща


такава е през деня, а през нощта - такава


влез непременно - там те чакат истински Пикасо,


Шагал,


Кандински,


Лоржу,


Муха


Миро и много други - Богомил Райнов ги е събирал из кашоните на букинистите край Сена, за да ги завещае на Сливен, напук на галерията за чуждестранно изкуство.

В съседния вътрешен двор - малка Италия


и едно друго изкуство


отсреща в музея - нов потрес - една от последните маски на Китов


и невероятнобезумноошеметяващо-страхотевичните ритони


безцелно скитосване по стария паваж


и току някоя врата те прикани


да преодолееш металния й страж


но най-вълнуващо си остава под краката ти да свири прословутият сливенски вятър


пак ще отида

неделя, 9 май 2010 г.

сванеке

Един дядка с бастун, преметнат през ръката, кротко пали луличката си оттатък блесналата улица с тесни-тесни, покрити с червени тухли тротоарчета. Денят е… абе пей сърце, ей такъв е денят – полят със слънце и завит с невиждано синьо… Местните от острова казаха – Дойдохте от юг и донесохте слънце… Щото вчера по целия път от Копенхаген до шведското пристанище, дето не му запомних името, и после с ферибота до самия Борнхолм, а след това и цялата нощ валя упорит студен ситнеж… Толкова на север никога не съм бил, обаче дебелият пуловер и шапката с топли уши си правят компания в гардероба на хотела. Балтика, братче…
Кимам на дядката. И той ми кима с безизразно лице. Не виждам очите му под неопределената шапка, но усещам погледа му. Бас държа – син поглед. Отминавам надолу. В края на уличката между шпалир от прозорчета без пердета или щори се клатушкат мачти, парче море зеленее весело като знаме.
Тези прозорчета ме разбиват. Още първата вечер, като обикаляхме селските кръчми, свикналата ми да се крие зад завеси, щори и решетки душа се стресна от откровеността на тези открити прозорчета, зад които невъзмутимо си тече нормалният бит. Но тук казват – срамно е за тези, които надничат отвън, а не за тези, които са вътре…
Вървиш край живота на хората, а между теб и тях – само цветя и всевъзможни свещници, статуетки, красиви дреболийчици… Датчаните имат глагол “уютвам се”. Домовете им са пълни с разни нещица, които обаче не са кичозни прахосъбирачки, а наистина създават уют.
Обръщам се – дядката се усмихва. Бастунът е още в ръката му. В другата дими луличката. За фон му служи стената на традиционна къщурка – охрена, с диагонал от черна греда, а отгоре като в декор – сламен покрив. Но това не е от немотия. Сламата е пресована, тъмна и гладка, като огромна самотна керемида. После видях, че в предградията на Копенхаген домовете на средната класа са покрити със същия материал. И другите къщи наоколо са като извадени от “Хензел и Гретел”. Няма как – целият остров е туристическа атракция и каквито и да е архитектурни промени са забранени директно от краля още в средата на миналия век. Не че нетуристическите селища са мръсни и грозни – маниерът на строителство и старите материали с векове са доказвали пригодността си за тукашния климат – защо трябва да се търси под вола теле. И всичко е боядисано, стегнато… Имам чувството, че тук въобще няма прах…
Разказаха ни, миналата година някаква американска туристка като видяла селцето, плеснала с ръце, та ахнала – Ми то тука като в Дисниленд, а мъжът й с досада изпъшкал – Не виждаш ли, това Е Дисниленд.
Ами американци! Кво да ги правиш – все се плъзгат по повърхността като хокеисти и току се подпрат на стика на дебелото си самочувствие. Майната им – нищо няма да разберат ни от Сванеке, ни от Борнхолм, ни от Дания… че и от останалия свят.
Пък ние, славянските души – по двечки от България, Македония, Хърватска, Сърбия, Черна Гора и Словения – още първата вечер се сдушихме с местните и открихме каквото трябва - кръчма с казан за бира! Край! Завинаги ще ми липсва тази невероятна, несравнима, прясна, мътна и парцалива бира! Та поливахме ние херингата със сладката прясна течност и се почна – политика, вицове и смях до Бога… по едно време тренерът на семинара, шотландец, ме пита – Вие на какъв език си говорите!? – Всеки на собствения си, отговарям. Той зяпна - Ако събера на една маса англичанин, ирландец, уелсец и шотландец и всеки заговори на езика си – никой никого няма да разбере.
Ден преди да напуснем този балтийски рай ще призная на местния координатор на семинара, че искам да живея в Дания.
Тя помисли, че съм пиян – с моята южна кръв щял съм да пукна от скука… Не се захванах да обяснявам, че колкото съм се налудял досега – стига ми, че ми се плаче за прозорец без перде, за боядисани бордюри, за глагол като “уютвам се”, за тишината на мъглата… Бе сега като го пиша това - май наистина съм се бил понапил.
Както и да е, когато си разменихме усмивки с оня дядка с луличката още не ги знаех тия работи и все пак вече бях благодарен на дядо Боже и Балтик Медия Център, че ме доведоха в Сванеке, на остров Борнхолм сред балтийското море и ме открехнаха какво е това херинга в датски сос.
14 февруари, когато векът беше съвсем новороден

събота, 8 май 2010 г.

без мамалига този път

това е едно предвеликденско надникване в комшийската паничка - скок-подскок - Русе - Букурещ си е 70 километра само :) на обмяна на опит прескочихме малко

бе малко си падат по нагизденото оттатък Дунава

тези напомнят ихтиманската технология, ама без да оставят много бяло по яйцето
подобни и аз плахо се пробвах да правя - ей това ми е най-доброто достижение като за първи път :)))

пък на север от нас ей така ги правят яйцата по восъчната технология - топят инструмента във втечнен горещ восък и рисуват. по нашенски восъкът се поставя в инструмента и се нагрява на свещ, за да стане течен - и после действаш като с рапидограф

ей този пич ми скри не топката, ами направо яйцето ми скри

ама първо го подкова ей така - факир!

а на другото сложи шпори
ах, тези сергии





а ей ме и мене сред шаренията в ролята на добродушен мангал – тамада

Христос возкресе!